3.10.2014 г., 7:44 ч.

Убиец в дъжда 

  Поезия » Еротична
743 1 1

Тя тичаше по мократа алея

и после влезе в дивната гора.

Задъхано от страх, сърцето ù немее

от приближаващите стъпки под дъжда.

 

Обърна се, видя го, пак побягна,

"къде ли да се скрия" мислеше си тя,

но ето, той догони я и хвана,

притисна я към свойте рамена.

 

Ръцете му държаха здраво

и даже я целуна след това,

а тя извърна си главата вляво,

но съпротивата и не успя.

 

Принудена да се целува с него,

разголи бавно нежната си гръд

и в този страх и страст без екот

дори погали мъжката му плът.

 

Хареса ù, отпусна се и стана друга,

усети пулса му забързан как тупти,

това събуди в нея звярът блуден

и зъби в шията му тя заби

 

и смучеше с налада до несвяст.

Последната му капка кръв щом бе изпита,

доволно тя изтри устата си с ръка,

почувства се по-нова, по-честита.

 

Трупът се свлече в мократа трева,

безжизнен, ням, но с поглед питащ,

а силуета на убийцата се сля с нощта,

сред отговорите каква е всъщност.

 

 

 

 

 

 

© Даниел Стоянов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??