Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18478
12 янв. 2022 г., 09:18  

Убийство с тъп нож 

  Поэзия » Философская
355 4 6

Ще тръгне февруари, щом изтръси
събраните перца над този свят
и после ще се чудя на ума си,
защо ли всички зими ме болят?

 

Да бях живяла ден или година,
или пък късопаметна да бях,
забравила – студът ще си замине,
но не, а пак душата разболях.

 

Трепери, като тъничка тополка,
ломѝ я вятър, клоните извил.
Замръзват ѝ сълзите, още колко?
Дали ще оцелее до април?

 

Гнездата птичи в клоните са празни,
в небето лазят облаци – слепци,
понякога до лудост чак я дразни,
гълчавата на врани и врабци.

 

И всеки ден уж къс, а век е сякаш,
като убийство с нож, но много тъп,
я учи на изкуството да чакаш
и  че безсмислена е всяка скръб...

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Ники!
  • Много е хубаво, Наде!
    Поздрави!
  • Благодаря ви за хубавите коментари! Безжичен, аз също не харесвам стихове без рима. Не ги чувствам, не ги разбирам. Иначе казано - старомодна съм. Знаеш колко ценя мнението ти.
  • Браво! Казвала си, че от теория не разбираш, но явно класическият стих е в душата ти. За мен, сигурно ограничено, но само класическият стих е поезия, другото - свободен, бял си е просто поетична проза.
  • И при модернистите е така - присъствието на меланхолията като неудовлетвореност от живота, а пейзажът се превръща в пейзаж на душата. Но при теб присъства и още нещо - анализът на състоянието. И както ти се изразяваш, когато нещо ти хареса - разкош!
  • Чудесно!
Предложения
: ??:??