Убийство с тъп нож
Ще тръгне февруари, щом изтръси
събраните перца над този свят
и после ще се чудя на ума си,
защо ли всички зими ме болят?
Да бях живяла ден или година,
или пък късопаметна да бях,
забравила – студът ще си замине,
но не, а пак душата разболях.
Трепери, като тъничка тополка,
ломѝ я вятър, клоните извил.
Замръзват ѝ сълзите, още колко?
Дали ще оцелее до април?
Гнездата птичи в клоните са празни,
в небето лазят облаци – слепци,
понякога до лудост чак я дразни,
гълчавата на врани и врабци.
И всеки ден уж къс, а век е сякаш,
като убийство с нож, но много тъп,
я учи на изкуството да чакаш
и че безсмислена е всяка скръб...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
