Убити мигове
Угасна Слънцето.
След него вярата.
Звезди валят като
градушка, пръснати.
Безумни гласове
във хор припяват ми.
Подритвам в себе си
недосъбрани късове.
Убих си всичките
родени мигове,
едва надали вик
между любовите.
Погребах ги грижливо
в свойте стихове.
(За предпочитане са
пред затворите),
където винаги ще
са неизживяни,
нахално вкопчили се
във решетките,
забравени от мен -
криворазбрани...
И някога ще помнят
само клетките.
След него вярата.
Звезди валят като
градушка, пръснати.
Безумни гласове
във хор припяват ми.
Подритвам в себе си
недосъбрани късове.
Убих си всичките
родени мигове,
едва надали вик
между любовите.
Погребах ги грижливо
в свойте стихове.
(За предпочитане са
пред затворите),
където винаги ще
са неизживяни,
нахално вкопчили се
във решетките,
забравени от мен -
криворазбрани...
И някога ще помнят
само клетките.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Стоянова Все права защищены
