Елишка (Елица Стоянова)
364 4784
13 мая 2008 г., 11:13

Убити мигове 

  Поэзия » Другая
854 0 22
Угасна Слънцето.
След него вярата.
Звезди валят като
градушка, пръснати.
Безумни гласове
във хор припяват ми.
Подритвам в себе си
недосъбрани късове.


Убих си всичките
родени мигове,
едва надали вик
между любовите.
Погребах ги грижливо
в свойте стихове.
(За предпочитане са
пред затворите),


където винаги ще
са неизживяни,
нахално вкопчили се
във решетките,
забравени от мен -
криворазбрани...
И някога ще помнят
само клетките.

© Елица Стоянова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??