Елишка (Елица Стоянова)
364 4784
May 13, 2008, 11:13 AM

Убити мигове 

  Poetry » Other
886 0 22
Угасна Слънцето.
След него вярата.
Звезди валят като
градушка, пръснати.
Безумни гласове
във хор припяват ми.
Подритвам в себе си
недосъбрани късове.


Убих си всичките
родени мигове,
едва надали вик
между любовите.
Погребах ги грижливо
в свойте стихове.
(За предпочитане са
пред затворите),


където винаги ще
са неизживяни,
нахално вкопчили се
във решетките,
забравени от мен -
криворазбрани...
И някога ще помнят
само клетките.

© Елица Стоянова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??