14 окт. 2008 г., 17:50

Убивай ме, мъчи

2K 0 4
Ти ме изкушаваш.
Увличаш ме да страдам.
Обичаш ме и ме обличаш.
Знаеш как... 
Страдам, но ме унижаваш
в щастието пак.

Отново ще настъпи мрак.
В душата ти ще поникнат бури.
Нахално ще положиш крак
и аз ще го целувам - да, ще го целувам...
Обичам строгия ти вид...
И също до полуда - ръката ти,
и в нея - строгия камшик.

Обичам и бельото ти, жената в теб,
черни сутиени и въжета около теб.
Обичам също да се моля,
а когато ти поискаш - да мълча.
Обичам все това, което е прекрасно.
Което все още може да се съживи...

Убивай ме, мъчи.
Но в мен е ясно
и както никога преди - 
убивай ме по малко - ласкаво,
защото ти си в неугледна истина
един вълшебен миг...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вал Вълков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...