14.10.2008 г., 17:50

Убивай ме, мъчи

2K 0 4
Ти ме изкушаваш.
Увличаш ме да страдам.
Обичаш ме и ме обличаш.
Знаеш как... 
Страдам, но ме унижаваш
в щастието пак.

Отново ще настъпи мрак.
В душата ти ще поникнат бури.
Нахално ще положиш крак
и аз ще го целувам - да, ще го целувам...
Обичам строгия ти вид...
И също до полуда - ръката ти,
и в нея - строгия камшик.

Обичам и бельото ти, жената в теб,
черни сутиени и въжета около теб.
Обичам също да се моля,
а когато ти поискаш - да мълча.
Обичам все това, което е прекрасно.
Което все още може да се съживи...

Убивай ме, мъчи.
Но в мен е ясно
и както никога преди - 
убивай ме по малко - ласкаво,
защото ти си в неугледна истина
един вълшебен миг...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вал Вълков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...