Участ

5 мая 2012 г., 15:24

Поэзия

488 0 2

В претъпкана с боклуци стая

аз стоя и гледам празнотата.

Викове във себе си тая

и гледам точно в средата

как животът ми, на дребно разпилян,

тихо шепне кървавите писъци

и гледа ме едни боклук, омаян

от всички тези изблици.

С дебела метла

и метална лопатка

той събира моята съдба

и я хвърля в коша при отпадъка.

Пада съдбата, разказвайки моята история,

крещи и плаче,

потънала в агония.
Голямо парче живот влаче

и заради собствената си задача скимти.

Ей там, в сметта, съдбата ми проблясва,

където се чува как свиня грухти,

гледаща участта

на още една погубена мечтателка...

14.12.11