Участ
В претъпкана с боклуци стая
аз стоя и гледам празнотата.
Викове във себе си тая
и гледам точно в средата
как животът ми, на дребно разпилян,
тихо шепне кървавите писъци
и гледа ме едни боклук, омаян
от всички тези изблици.
С дебела метла
и метална лопатка
той събира моята съдба
и я хвърля в коша при отпадъка.
Пада съдбата, разказвайки моята история,
крещи и плаче,
потънала в агония.
Голямо парче живот влаче
и заради собствената си задача скимти.
Ей там, в сметта, съдбата ми проблясва,
където се чува как свиня грухти,
гледаща участта
на още една погубена мечтателка...
14.12.11
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Грозното Патенце Все права защищены
