Участ
В претъпкана с боклуци стая
аз стоя и гледам празнотата.
Викове във себе си тая
и гледам точно в средата
как животът ми, на дребно разпилян,
тихо шепне кървавите писъци
и гледа ме едни боклук, омаян
от всички тези изблици.
С дебела метла
и метална лопатка
той събира моята съдба
и я хвърля в коша при отпадъка.
Пада съдбата, разказвайки моята история,
крещи и плаче,
потънала в агония.
Голямо парче живот влаче
и заради собствената си задача скимти.
Ей там, в сметта, съдбата ми проблясва,
където се чува как свиня грухти,
гледаща участта
на още една погубена мечтателка...
14.12.11
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Грозното Патенце Всички права запазени
