May 5, 2012, 3:24 PM

Участ 

  Poetry
527 0 2

В претъпкана с боклуци стая

аз стоя и гледам празнотата.

Викове във себе си тая

и гледам точно в средата

как животът ми, на дребно разпилян,

тихо шепне кървавите писъци

и гледа ме едни боклук, омаян

от всички тези изблици.

С дебела метла

и метална лопатка

той събира моята съдба

и я хвърля в коша при отпадъка.

Пада съдбата, разказвайки моята история,

крещи и плаче,

потънала в агония.
Голямо парче живот влаче

и заради собствената си задача скимти.


Ей там, в сметта, съдбата ми проблясва,

където се чува как свиня грухти,

гледаща участта

на още една погубена мечтателка...

 

14.12.11

© Грозното Патенце All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??