Участ

5 may 2012, 15:24

Poesía

584 0 2

В претъпкана с боклуци стая
аз стоя и гледам празнотата.
Викове във себе си тая
и гледам точно в средата
как животът ми, на дребно разпилян,
тихо шепне кървавите писъци
и гледа ме едни боклук, омаян
от всички тези изблици.
С дебела метла
и метална лопатка
той събира моята съдба
и я хвърля в коша при отпадъка. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Участ

Искате да прочетете повече?

Propuestas