Селцето ни планинско, крайно бедно,
богато бе с училище – „Берон”
и стори ми се, сякаш за последно,
ми махна приветливият балкон.
Дa, старата, най-лична в село сграда
бе служила на роми за подслон.
С потрошени прозорци, сляпа, страда –
преминал сякаш бе от тук циклон.
Открехната врата на класна стая.
И дневниците – в изоставен шкаф.
Стоях пред тях от спомени замаян,
като насън си взех един от тях. ...