rudin (Иван Христов)
865 1445
Nov 8, 2015, 10:32 PM  

Училищният дневник 

  Poetry » Other
335 0 5

Селцето ни планинско, крайно бедно,

богато бе с училище – „Берон”

и стори ми се, сякаш за последно,

ми махна приветливият балкон.

 

Дa, старата, най-лична в село сграда

бе служила на роми за подслон.

С потрошени прозорци, сляпа, страда –

преминал сякаш бе от тук циклон.

 

Открехната врата на класна стая.

И дневниците – в изоставен шкаф.

Стоях пред тях от спомени замаян,

като насън си взех един от тях.

 

Разгръщам го, когато хора няма –

повехнали от времето листя!

И виждам: пак по чиновете сядат

по списъка забравени лица.

 

Оценките – мъниста са нанизани

за срока – не, за празничен парад.

Тогава за живота бяха виза,

а днес са неизменен мой заряд.

 

На лично място той стои подвързан,

запазил автентичния си вид.

Показвам го с достойнство, без да бързам –

началото на моето CV.

© Иван Христов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??