Училищният дневник
Селцето ни планинско, крайно бедно,
богато бе с училище – „Берон”
и стори ми се, сякаш за последно,
ми махна приветливият балкон.
Дa, старата, най-лична в село сграда
бе служила на роми за подслон.
С потрошени прозорци, сляпа, страда –
преминал сякаш бе от тук циклон.
Открехната врата на класна стая.
И дневниците – в изоставен шкаф.
Стоях пред тях от спомени замаян,
като насън си взех един от тях.
Разгръщам го, когато хора няма –
повехнали от времето листя!
И виждам: пак по чиновете сядат
по списъка забравени лица.
Оценките – мъниста са нанизани
за срока – не, за празничен парад.
Тогава за живота бяха виза,
а днес са неизменен мой заряд.
На лично място той стои подвързан,
запазил автентичния си вид.
Показвам го с достойнство, без да бързам –
началото на моето CV.
© Иван Христов All rights reserved.
