Още в ранни утринни зори,
с бодри стъпки уверено върви,
една жена с коси посребрени,
но с ласкави очи, засмени.
И щом пристъпи училищния праг,
изчезва безшумно всякакъв мрак,
търпеливо преподава урок след урок,
за слава не жадува и за  пост висок.
Обичта на учениците е нейна отплата,
че има смисъл животът й на земята,
тъй ден след ден неусетно минава,
в тях частичка от нея завинаги остава.
Да, тя не притежава ореол от слава,
но е щастлива, че знания им е дала,
от суетни амбиции за медал не страда,
тяхната благодарност е нейната награда.