Учителко, прости ни...
Учителко, прости ни...
Учителко, прости ни, ако можеш,
грехът, че я докарахме до там
на старини във кофите да ровиш,
окъсана, за къс мухлясал хляб.
С какво заслужила си тази участ?
От нас направи хора... уж добри.
Но кой за тебе днес се сеща,
за да помогне в трудните ти дни?
От учениците ти има депутати,
дори министри с тлъстички заплати,
но те за теб не искат и да знаят
и като кучета един връз друг се лаят.
За тях е важно кокала да хванат!
Какво им пука, че мизерстваш ти?
Охолно искат те да си живеят,
а видят ли те, ще извръщат пак глави.
...но ако можеш ти, учителко, прости!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Добрев Все права защищены
