17 дек. 2010 г., 11:59

Учудено

1.4K 0 22
Кафенце пия до прозореца.
Навън е кучи студ. И-ха!
Дойдоха две врабчета, борят се
за по-голямата троха.

Учудено се щипна: има ме!
И вънка - две врабчета. Две!
Това е хубаво на зимата,
мирише сутрин на кафе.
И през градината, напреко,
насам върви... Не си ли ти?
Студено ли ти е, човеко?
Поглеж, врабчетата са три)))

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Райчо Русев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Толкова ми е студено сутрин,че дори не мога да се ощипя...
    Сигурно,защото спрях кафето
    Поздрав,Райсън!
  • Стоплящо, с аромат на кафенце...
    и цели три врабченца
  • Врабчово топло ми стана
  • раскошно стихотворение, приятелю...
    мило и драго ми беше да прочета...сърдечно..
  • Поздравления за прекрасното настроение, което създава стихът ти!!!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....