17 дек. 2010 г., 11:59

Учудено

1.3K 0 22
Кафенце пия до прозореца.
Навън е кучи студ. И-ха!
Дойдоха две врабчета, борят се
за по-голямата троха.

Учудено се щипна: има ме!
И вънка - две врабчета. Две!
Това е хубаво на зимата,
мирише сутрин на кафе.
И през градината, напреко,
насам върви... Не си ли ти?
Студено ли ти е, човеко?
Поглеж, врабчетата са три)))

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Райчо Русев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Толкова ми е студено сутрин,че дори не мога да се ощипя...
    Сигурно,защото спрях кафето
    Поздрав,Райсън!
  • Стоплящо, с аромат на кафенце...
    и цели три врабченца
  • Врабчово топло ми стана
  • раскошно стихотворение, приятелю...
    мило и драго ми беше да прочета...сърдечно..
  • Поздравления за прекрасното настроение, което създава стихът ти!!!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...