17.12.2010 г., 11:59

Учудено

1.3K 0 22
Кафенце пия до прозореца.
Навън е кучи студ. И-ха!
Дойдоха две врабчета, борят се
за по-голямата троха.

Учудено се щипна: има ме!
И вънка - две врабчета. Две!
Това е хубаво на зимата,
мирише сутрин на кафе.
И през градината, напреко,
насам върви... Не си ли ти?
Студено ли ти е, човеко?
Поглеж, врабчетата са три)))

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Толкова ми е студено сутрин,че дори не мога да се ощипя...
    Сигурно,защото спрях кафето
    Поздрав,Райсън!
  • Стоплящо, с аромат на кафенце...
    и цели три врабченца
  • Врабчово топло ми стана
  • раскошно стихотворение, приятелю...
    мило и драго ми беше да прочета...сърдечно..
  • Поздравления за прекрасното настроение, което създава стихът ти!!!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...