Niveana (Емилия Николова)
42 167
6 мая 2011 г., 14:28

Удавена реалност 

  Поэзия
749 0 13

И пак сме с теб в опушен ресторант.

Стените се пропукват от мълчание.

Безмълвни, сенките по празния таван

попиват две абсурдни очертания.

 

На масата – забравени цветя

са знаци за реалната фаталност.

Мигът измислен, който ни събра,

сега ни гледа – кратък до баналност.

 

Сега като съдби един до друг,

слепени от нелепата случайност,

във виното удавихме до звук

напъпилата, крехка всеотдайност.

 

И любовта, от глътката по-кратка,

разсипа се на гърбави винú.

Приведе се и път пое нататък

с бутилката с удавени души.

© Емилия Николова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??