May 6, 2011, 2:28 PM

Удавена реалност 

  Poetry
840 0 13
И пак сме с теб в опушен ресторант.
Стените се пропукват от мълчание.
Безмълвни, сенките по празния таван
попиват две абсурдни очертания.
На масата – забравени цветя
са знаци за реалната фаталност.
Мигът измислен, който ни събра,
сега ни гледа – кратък до баналност.
Сега като съдби един до друг,
слепени от нелепата случайност,
във виното удавихме до звук
напъпилата, крехка всеотдайност. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емилия Николова All rights reserved.

Random works
: ??:??