RositsaChakarova (Rositsa Chakarova)
180 100
30 мая 2018 г., 01:09  

Удавена тъга 

  Поэзия » Другая
1296 7 11

УДАВЕНА ТЪГА

 

Следва поредната нощ над света,
Бог ще търкулне Луната по свода,
някъде, в някоя тъмна река,
буден копнеж по водата ще ходи...
Спомени, литнали в нощна тъма,
махат с криле зад прозореца.
Трябва ли всъщност да значи това
знак  да оставя отворено?
Пак ли да пусна надеждата в мен,
за да довърши магията,
за да ми каже: "И утре е ден..."
и да ме "стисне" за шията...?
Чудото идва, макар и насън ...
Дъжд се превръща във вино,
а тишината се втурва навън,
бално облечена в синьо.
Вятърът, нейният вечен жених,
вихри се, студ разпилява...
В няколко рими тъгата си скрих.
После... в звезди я удавих...

 

Р. Чакърова
Лондон, 29/05/2018  20:25

© Rositsa Chakarova Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??