30 may 2018, 1:09  

Удавена тъга

  Poesía » Otra
1.8K 7 11

УДАВЕНА ТЪГА

 

Следва поредната нощ над света,
Бог ще търкулне Луната по свода,
някъде, в някоя тъмна река,
буден копнеж по водата ще ходи...
Спомени, литнали в нощна тъма,
махат с криле зад прозореца.
Трябва ли всъщност да значи това
знак  да оставя отворено?
Пак ли да пусна надеждата в мен,
за да довърши магията,
за да ми каже: "И утре е ден..."
и да ме "стисне" за шията...?
Чудото идва, макар и насън ...
Дъжд се превръща във вино,
а тишината се втурва навън,
бално облечена в синьо.
Вятърът, нейният вечен жених,
вихри се, студ разпилява...
В няколко рими тъгата си скрих.
После... в звезди я удавих...

 

Р. Чакърова
Лондон, 29/05/2018  20:25

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Rositsa Chakarova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...