14 февр. 2019 г., 17:39

Удавница

813 0 0

Морето ми направи подарък.

Пък той ме попари.

Взе ми сърцето и хукна да бяга.

И го видях. И тичаше с друга.

И аз бягах, лутах се.

Не намирах пътя и крещях. И плаках.

И не вярвах. Че повярвах.

Морето ме изигра.

Заля ме с най - мощната и красива вълна и избяга. Удавих се.

 

Винаги ще се връщам.

И винаги ще се потапям

в дълбоките ти спомени.

Жадна и копнееща

за непреплуваните ти води.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Radiyana Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...