14.02.2019 г., 17:39

Удавница

808 0 0

Морето ми направи подарък.

Пък той ме попари.

Взе ми сърцето и хукна да бяга.

И го видях. И тичаше с друга.

И аз бягах, лутах се.

Не намирах пътя и крещях. И плаках.

И не вярвах. Че повярвах.

Морето ме изигра.

Заля ме с най - мощната и красива вълна и избяга. Удавих се.

 

Винаги ще се връщам.

И винаги ще се потапям

в дълбоките ти спомени.

Жадна и копнееща

за непреплуваните ти води.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Radiyana Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...