Морето ми направи подарък.
Пък той ме попари.
Взе ми сърцето и хукна да бяга.
И го видях. И тичаше с друга.
И аз бягах, лутах се.
Не намирах пътя и крещях. И плаках.
И не вярвах. Че повярвах.
Морето ме изигра.
Заля ме с най - мощната и красива вълна и избяга. Удавих се.
Винаги ще се връщам.
И винаги ще се потапям
в дълбоките ти спомени.
Жадна и копнееща
за непреплуваните ти води.
© Radiyana All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
