20 янв. 2013 г., 13:13

Удобна мадама

1.2K 0 0

Аз съм много удобна мадама.

За да чуя "обичам те", съм ти винаги вярна.

Когато се случи някаква гадост,

сама си търся варианти.

Твоята любов сметки не плаща,

нито от чужди с крила ме пази.

Дори на колата маслото не сменя...

Тя и до пръстен не води.

Май съм не само удобна, но и тъпа мадама.

От ония мълчаливите,

дето не ти развалят рахата.

От ония, които стоят си вкъщи

и с копнеж гледат стената.

От ония, най-удобните, за които не знае жената.

Много ми е яко да слушам колко съм силна,

как сама със всичко се справям...

Но попита ли някога, къде са родени сълзите ми?

Не ми е приятно вече да показваш красотата ми,

за която не плащаш.

Не искам повече да ме привикваш, когато на тебе ти скимне,

да те утешавам, когато аз самата не зная кой път да хвана.

Не мога вече да съм удобна,

защото ти на мене пришки ми правиш,

а любовта ти, лишена от грижи,

само на думи живее.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деси Мандраджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...