Аз съм много удобна мадама.

За да чуя "обичам те", съм ти винаги вярна.

Когато се случи някаква гадост,

сама си търся варианти.

Твоята любов сметки не плаща,

нито от чужди с крила ме пази.

Дори на колата маслото не сменя...

Тя и до пръстен не води.

Май съм не само удобна, но и тъпа мадама.

От ония мълчаливите,

дето не ти развалят рахата.

От ония, които стоят си вкъщи

и с копнеж гледат стената.

От ония, най-удобните, за които не знае жената.

Много ми е яко да слушам колко съм силна,

как сама със всичко се справям...

Но попита ли някога, къде са родени сълзите ми?

Не ми е приятно вече да показваш красотата ми,

за която не плащаш.

Не искам повече да ме привикваш, когато на тебе ти скимне,

да те утешавам, когато аз самата не зная кой път да хвана.

Не мога вече да съм удобна,

защото ти на мене пришки ми правиш,

а любовта ти, лишена от грижи,

само на думи живее.