Угаснаха зениците на птица

sama86 (Евкалипт)
68 194

28 окт. 2009 г., 14:30

Поэзия » Философская

667 0 2

Аз бях онази лястовица от хартия,

която се разпадна с късния, предзимен дъжд…

Разтворих се, самотните сълзи във мене да попия,

сълзите на Ноември, потекли изведнъж…

Замахнах със крила с последна тръпка

и вятърът ме хвърли в празния фонтан –

листата капеха като безименните златни стъпки –

на зимна смърт под ярък есенен саван…

Угаснаха зениците на птица –

на сгънатия лист – две черни точки от молива…

За миг видях милиони минзухарени свещици –

помислих си, че си отивам по-щастлива…

Аз бях онази лястовица от хартия,

която прелетя почти до твоята ръка…

Бях мокра от дъжда, и смачкана – като фуния,

изметоха ме с купищата паднали листа…