sama86 (Евкалипт)
68 194
28.10.2009 г., 14:30 ч.

Угаснаха зениците на птица 

  Поезия » Философска
673 0 2

Аз бях онази лястовица от хартия,

която се разпадна с късния, предзимен дъжд…

Разтворих се, самотните сълзи във мене да попия,

сълзите на Ноември, потекли изведнъж…

 

Замахнах със крила с последна тръпка

и вятърът ме хвърли в празния фонтан –

листата капеха като безименните златни стъпки –

на зимна смърт под ярък есенен саван…

 

Угаснаха зениците на птица –

на сгънатия лист – две черни точки от молива…

За миг видях милиони минзухарени свещици –

помислих си, че си отивам по-щастлива…

 

Аз бях онази лястовица от хартия,

която прелетя почти до твоята ръка…

Бях мокра от дъжда, и смачкана – като фуния,

изметоха ме с купищата паднали листа…

 

 

 

© Евкалипт Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??