28 апр. 2011 г., 11:50

Угаснала любов

893 0 1

 

Една угаснала любов се мъчиш ти да върнеш,

напразно, пълниш с надежда твоите очи.

Не искам вече и дори да ме прегърнеш,

дали целувката ти вече няма да горчи.

 

Съдбата навярно така е отредила,

по своя път днес всеки сам да си върви.

Угаснала любов е като птицата безкрила,

нима е нужно и душата да кърви.

 

С любов насила нима ще се живее,

в сърцето пламъкът ù вече не трепти.

Защо е нужно времето така да се пилее,

с угаснала любов душата да хрипти.

                                                       В.Й. 13.04.2011г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Йотов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...