28 апр. 2011 г., 11:50

Угаснала любов

894 0 1

 

Една угаснала любов се мъчиш ти да върнеш,

напразно, пълниш с надежда твоите очи.

Не искам вече и дори да ме прегърнеш,

дали целувката ти вече няма да горчи.

 

Съдбата навярно така е отредила,

по своя път днес всеки сам да си върви.

Угаснала любов е като птицата безкрила,

нима е нужно и душата да кърви.

 

С любов насила нима ще се живее,

в сърцето пламъкът ù вече не трепти.

Защо е нужно времето така да се пилее,

с угаснала любов душата да хрипти.

                                                       В.Й. 13.04.2011г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Йотов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...