Угаснала любов
891
0
1
Една угаснала любов се мъчиш ти да върнеш,
напразно, пълниш с надежда твоите очи.
Не искам вече и дори да ме прегърнеш,
дали целувката ти вече няма да горчи.
Съдбата навярно така е отредила,
по своя път днес всеки сам да си върви.
Угаснала любов е като птицата безкрила,
нима е нужно и душата да кърви.
С любов насила нима ще се живее,
в сърцето пламъкът ù вече не трепти.
Защо е нужно времето така да се пилее,
с угаснала любов душата да хрипти.
В.Й. 13.04.2011г.
© Васил Йотов All rights reserved.
