Patrizzia (Надежда Ангелова)
2252 18482
10 апр. 2020 г., 12:29

Ухае на люляци, рози и май 

  Поэзия » Другая
1332 6 13

Като примка тъга. Като клуп на небесната шия,
жарко слънце се смее, над горест и болка без край.
Една мъничка, бяла, измъчена птичка се крие,
вдън душите - ухае на люляци, рози и май.

 

Среброткани ръкави, чевръсто запрята Луната,
да откъсне звезди,на светулков мъждукащ фенер.
Да ги пусне на времето спряло, да плуват в реката,
Да разкъсат тъмата, от страх и покровът й чер.

 

Като кученце мокро и тъжно отръсква Земята,
на блатистата злоба, себично - фалшивата гмеж.
Какавида сребриста заприда надежда в сърцата,
скришом къта жита, юни, макове, щурчов копнеж...

 

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??