21 янв. 2007 г., 01:07

УХАНИЕ

2K 0 22

Как ухаеш на… истина!

Ще те вдишвам с наслада,

ще настръхвам от допира с теб,

ще те търся във мислите;

щом далеч си - ще страдам -

като всеки обичащ човек!

 

Как ухаеш на истина!

В мен убиваш лъжите

 и след - миг ще ухая на теб.

Аромата ще плиснем

 на света във очите -

да ухае и в идния век.

 

Любовта ще ни води,

ще се вдишваме двама,

ще живеем във нашия рай.

Прегърни ме - до болка,

прегърни ме - до рана,

прегърни - без да мислиш за край!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ееех...
  • ХЕЙ!СТИГА ОЦЕНКИ!ЧЕТЕТЕ И БЛАГОДАРЯ ВИ ,НО МОЯТА ПОЕЗИЯ Е ТУК ЗА ДА Я СЪПРЕЖИВЯВАМЕ!!!!ПОКЛОН И БЛАГОДАРНОСТИ!!!
  • Познато усещане, щастлив бъди в любовта си!
  • Всичко, което пишеш тук е толкова прекрасно и истинско, че думите са излишни! Затова ще млъкна и само ще продължавам да се радвам, че се появи!
  • нищо не мога да добавя след всички коментари, но се радвам, че имам възможност да чета поезията ти!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...