21 янв. 2007 г., 01:07

УХАНИЕ

2K 0 22

Как ухаеш на… истина!

Ще те вдишвам с наслада,

ще настръхвам от допира с теб,

ще те търся във мислите;

щом далеч си - ще страдам -

като всеки обичащ човек!

 

Как ухаеш на истина!

В мен убиваш лъжите

 и след - миг ще ухая на теб.

Аромата ще плиснем

 на света във очите -

да ухае и в идния век.

 

Любовта ще ни води,

ще се вдишваме двама,

ще живеем във нашия рай.

Прегърни ме - до болка,

прегърни ме - до рана,

прегърни - без да мислиш за край!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ееех...
  • ХЕЙ!СТИГА ОЦЕНКИ!ЧЕТЕТЕ И БЛАГОДАРЯ ВИ ,НО МОЯТА ПОЕЗИЯ Е ТУК ЗА ДА Я СЪПРЕЖИВЯВАМЕ!!!!ПОКЛОН И БЛАГОДАРНОСТИ!!!
  • Познато усещане, щастлив бъди в любовта си!
  • Всичко, което пишеш тук е толкова прекрасно и истинско, че думите са излишни! Затова ще млъкна и само ще продължавам да се радвам, че се появи!
  • нищо не мога да добавя след всички коментари, но се радвам, че имам възможност да чета поезията ти!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...