Как ухаеш на… истина!
Ще те вдишвам с наслада,
ще настръхвам от допира с теб,
ще те търся във мислите;
щом далеч си - ще страдам -
като всеки обичащ човек!
Как ухаеш на истина!
В мен убиваш лъжите
и след - миг ще ухая на теб.
Аромата ще плиснем
на света във очите -
да ухае и в идния век.
Любовта ще ни води,
ще се вдишваме двама,
ще живеем във нашия рай.
Прегърни ме - до болка,
прегърни ме - до рана,
прегърни - без да мислиш за край!
© Валентин Йорданов All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
