Каква ирония само...
Дори и времето разбра нашата история
и го заболя...
Погледни навън!
Небето плаче... точно като нас.
Такава болка изпитва и то,
че натъжи цялата страна...
Стоя и гледам през прозореца,
как небесните сълзи се опитват
да пречупят любимата ми роза,
но тя успява да се задържи...
Тогава се замислям за себе си, за нас... ...