Уж съм кротка, пък в очите
две светкавици блестят
и безмилостно разсичат
възлите по моя път...
Уж съм нежна, пък в сърцето
див пожар безкрай гори.
Ядката на Битието
все ме мъчи до зори...
Уж съм тиха, пък в душата
ураганни ветрове
ме разпъват без остатък.
И ме мамят светове...
© Вилдан Сефер Все права защищены