Улица неизвестна
Търся устните ти и те се сливат в едно.
Долавям трепета ти как по мене се разлива...
После пада върху нас лунното петно
и обзема ни отдавна стаена страст дива.
Пий от мен на глътки бавни, бързи...
Забраненото опитай за път първи.
Предразсъдъците твоето тяло
нека да отхвърли,
а умът безсмислените бариери да загърби.
Апартаментът ни е на улица неизвестна.
Там, където невиждани удоволствия витаят.
От балкона открива се гледка най-чудесна.
На него отпуснати тела за ласки сластни ридаят.
Нощем, щом се спусне мрака над града,
в този дом отваря се врата към друго измерение...
И цветове на копнежи впиват се в еуфорична игра,
създавайки от всяка закачлива мисъл ново творение.
Там въпроси със "Защо?" не се задават,
а душите до краен предел се нажежават.
И всички, които фантазия развинтена притежават,
задоволство безпределно изживяват.
Адресът на това тайно място
не се издава.
Който е достоен, озовава се тъдява.
Един от тези избраници превъзходен си ти.
Затова точно сега бутилката ни вино на терасата блести.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Veronika Mihova Все права защищены
