Улица неизвестна
Търся устните ти и те се сливат в едно.
Долавям трепета ти как по мене се разлива...
После пада върху нас лунното петно
и обзема ни отдавна стаена страст дива.
Пий от мен на глътки бавни, бързи...
Забраненото опитай за път първи.
Предразсъдъците твоето тяло
нека да отхвърли,
а умът безсмислените бариери да загърби.
Апартаментът ни е на улица неизвестна.
Там, където невиждани удоволствия витаят.
От балкона открива се гледка най-чудесна.
На него отпуснати тела за ласки сластни ридаят.
Нощем, щом се спусне мрака над града,
в този дом отваря се врата към друго измерение...
И цветове на копнежи впиват се в еуфорична игра,
създавайки от всяка закачлива мисъл ново творение.
Там въпроси със "Защо?" не се задават,
а душите до краен предел се нажежават.
И всички, които фантазия развинтена притежават,
задоволство безпределно изживяват.
Адресът на това тайно място
не се издава.
Който е достоен, озовава се тъдява.
Един от тези избраници превъзходен си ти.
Затова точно сега бутилката ни вино на терасата блести.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Veronika Mihova Всички права запазени
