Улица " Самотна "
Самотна улица и хора без души,
и мрак, и нито капчица надежда,
около тях света им се руши,
а те, забързани, дори и не поглеждат.
Не искам да минавам аз оттам,
но всички улици към тази водят.
Това е мястото на възрастния, знам,
но в нея като призраци те бродят.
В улицата на децата още съм,
преди години дори не забелязвах,
но вече сякаш нещо тегли ме натам
и неизбежно аз към нея крачех.
Не искам да се сливам като тях,
да стана сива и нещастна,
в очите ми да няма вече смях
и към света да стана безучастна.
Последна крачка и сега съм там,
на прага съм на улица "Самотна".
Щом нямам избор, то поне ще дам
от моя детски смях искра последна...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Наталия Иванова Все права защищены
