Улицата
Там по улицата то върви
проправя си път през кални преспи
там момиче с дълбоки, зелени очи
крачи снега, но не оставя следи.
По бяло лице капят росни сълзи,
но то продължава, върви ли, върви.
И тези безпощадни хора
най - накрая
то напуска с умора.
Въздишка отприщва се в миг
и детска усмивка заглушава женски вик.
Сърцето сякаш отдавна спи,
а душата пробита с остри игли.
И там на снега във дълбок сън
насред улицата до стария пън
там в локва от кръв лежи
момиче, обляно в ледени сълзи.
Там по улицата то върви
проправя си път през кални преспи
там момиче с дълбоки зелени очи
крачи в снега, но не оставя следи.
Не е кой знае какво, но като за първи път:)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Катерина Все права защищены
