22 июн. 2013 г., 16:16  

Уличката

921 1 0

                                                                             Уличката

 

                                                 
                                                    Малка  градинка с аромат на рози,
                                                    лек вятър, подкова и ключ
                                                    съжителстват кротко в едно,
                                                    символ на щастие, мир и любов.

                                                    Ръцете говорят, очите греят.
                                                    Сърцето топли, краката не спират, вървят.
                                                    Те не се уморяват - бързат за обич.

                                                    Дъждецът вече е спрял да вали,
                                                   лекият вятър е все още във власт.
                                                   Тиха е тази уличка скромна,
                                                   защото тя продължава блажено да спи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...