22 июн. 2013 г., 16:16  

Уличката

912 1 0

                                                                             Уличката

 

                                                 
                                                    Малка  градинка с аромат на рози,
                                                    лек вятър, подкова и ключ
                                                    съжителстват кротко в едно,
                                                    символ на щастие, мир и любов.

                                                    Ръцете говорят, очите греят.
                                                    Сърцето топли, краката не спират, вървят.
                                                    Те не се уморяват - бързат за обич.

                                                    Дъждецът вече е спрял да вали,
                                                   лекият вятър е все още във власт.
                                                   Тиха е тази уличка скромна,
                                                   защото тя продължава блажено да спи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...