22 июн. 2013 г., 16:16  

Уличката

917 1 0

                                                                             Уличката

 

                                                 
                                                    Малка  градинка с аромат на рози,
                                                    лек вятър, подкова и ключ
                                                    съжителстват кротко в едно,
                                                    символ на щастие, мир и любов.

                                                    Ръцете говорят, очите греят.
                                                    Сърцето топли, краката не спират, вървят.
                                                    Те не се уморяват - бързат за обич.

                                                    Дъждецът вече е спрял да вали,
                                                   лекият вятър е все още във власт.
                                                   Тиха е тази уличка скромна,
                                                   защото тя продължава блажено да спи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...