УЛИЧНО МОМИЧЕ
УЛИЧНО МОМИЧЕ
Край нея ти минаваш неусетно.
В безликата тълпа ще я познаеш.
На млада плът дъхът ухае
в това дете - без свое детство.
Във погледа изпразнен се оглеждаш.
На тялото езика й говори:
сърцето си докрай не ще разтвори,
и ще таи в душата си надежда.
Самотна сред безименните хора
в законовия ад на светска джунгла,
безлични чувства в скулите й смугли
със жаждата за грях се борят.
Парите и една любов фалшива
се срещат и поемат безразлични -
към бездната, която ги увлича
в кипежа сив на страсти диви.
Поредното и днес безумно бягство
в света креслив на нравствената пустош -
ще смъкне грубо лъскавото лустро
на голотата виеща се сластно.
И стреснат от забрани и метежност,
се питаш пак - кое не се купува?!
Ледът искри, но в пламъци не лумва,
а бързо се топи от топлина и нежност.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Любен Стефанов Все права защищены
напомня ми за смирненски
"6"