Любо (Любен Стефанов)
86 202
May 22, 2007, 10:51 AM

УЛИЧНО МОМИЧЕ 

  Poetry
664 0 9 
УЛИЧНО МОМИЧЕ
 
Край нея ти минаваш неусетно.
В безликата тълпа ще я познаеш.
На млада плът дъхът ухае
в това дете - без свое детство.
 
Във погледа изпразнен се оглеждаш.
На тялото езика й говори:
сърцето си докрай не ще разтвори,
и ще таи в душата си надежда.
 
Самотна сред безименните хора 
в законовия ад на светска джунгла,
безлични чувства в скулите й смугли
със жаждата за грях се борят.
 
Парите и една любов фалшива 
се срещат и поемат безразлични -
към бездната, която ги увлича
в кипежа сив на страсти диви.
 
Поредното и днес безумно бягство
в света креслив на нравствената пустош -
ще смъкне  грубо лъскавото лустро
на голотата виеща се сластно.
 
И стреснат от  забрани и метежност, 
се питаш пак - кое не се купува?!
Ледът искри, но в пламъци не лумва,
а бързо се топи от топлина и нежност.

© Любен Стефанов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??