9 нояб. 2021 г., 10:08  

Улиците на мечтите

614 0 0

       

     Улиците на мечтите

 

Във приказния ден вървя сама

по улиците на мечтите.              

Отсреща някой махна ми с ръка,

но профучаха в миг  колите.

 

Не те откривам, няма те в града,

а мислите ми романтично

рисуват ми красив букет цветя

и сякаш всичко е различно.

 

А може би си вече остарял,

не си красив като тогава,

но знай, за мен часовникът е спрял

и само споменът остава.

 

Дойдох във приказния слънчев град

и искам да те срещна, видя,

за мен ще бъдеш пак красив и млад,

и вярвам, че ще те открия!

 

             Мария Мустакерска

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Maria Mustakerska Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...