9.11.2021 г., 10:08  

Улиците на мечтите

610 0 0

       

     Улиците на мечтите

 

Във приказния ден вървя сама

по улиците на мечтите.              

Отсреща някой махна ми с ръка,

но профучаха в миг  колите.

 

Не те откривам, няма те в града,

а мислите ми романтично

рисуват ми красив букет цветя

и сякаш всичко е различно.

 

А може би си вече остарял,

не си красив като тогава,

но знай, за мен часовникът е спрял

и само споменът остава.

 

Дойдох във приказния слънчев град

и искам да те срещна, видя,

за мен ще бъдеш пак красив и млад,

и вярвам, че ще те открия!

 

             Мария Мустакерска

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Mustakerska Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...