Nov 9, 2021, 10:08 AM  

Улиците на мечтите

  Poetry » Love
611 0 0

       

     Улиците на мечтите

 

Във приказния ден вървя сама

по улиците на мечтите.              

Отсреща някой махна ми с ръка,

но профучаха в миг  колите.

 

Не те откривам, няма те в града,

а мислите ми романтично

рисуват ми красив букет цветя

и сякаш всичко е различно.

 

А може би си вече остарял,

не си красив като тогава,

но знай, за мен часовникът е спрял

и само споменът остава.

 

Дойдох във приказния слънчев град

и искам да те срещна, видя,

за мен ще бъдеш пак красив и млад,

и вярвам, че ще те открия!

 

             Мария Мустакерска

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Maria Mustakerska All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...