Умира ли в очите ти любов
УМИРА ЛИ В ОЧИТЕ ТИ ЛЮБОВ
Умира ли в очите ти любов?
Потъпкваш ли с нозете чувствата,
които някога ти завещах
и без които всичко ми е пусто?
Оставих ги във твоите ръце
и наивно смятал съм тогава,
че ще ги приютиш до своето сърце.
Отдавна моето е рана!
Отдавна сам си изкопах
трапа, във който да полегна…
И кръста сам си изковах.
Една сълза пролях…Последна!
Една сълза пролях
и напоих градината на грешните.
И тя разцъфна от пръста
и ме погали с бялото на вишните.
Отивам си. През рамо се обръщам.
Дори не ме изпращаш с поглед
Красива си… и толкова щастлива…
Бъди свободна в своя полет.
Отивам си! Но този път завинаги.
Оформих си последната квартира.
Вземах си няколко цигари,
налях в едно шишенце и ракия.
Е, сбогом! Може би понякога
ще слагаш някой цвете на могилата…
А може би… А може би там някога
ще бъдем пак и пак ще се обичаме!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Емил Стоянов Все права защищены
