Умиращ пламък
854
0
0
Изправена стои безволна,
от гладки страни изваяна,
самотна стърчи над всички,
осмивана от подли езици.
Пламъче едвам доловимо,
искащо да сгрее света,
малко топлина да дарява,
в опит да разтопи леда.
Рисува си игриво в нощта,
образи прави, радва ума.
Усмивки дарява, топлина,
а краят е вече тъй близо.
С жажда за неуловима светлина,
мрака се спуска с ръцете от горе,
обгръща я в сладка прегръдка,
носещ я към следващ живот.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Джимбо Все права защищены
