Изправена стои безволна,

от гладки страни изваяна,

самотна стърчи над всички,

осмивана от подли езици.

Пламъче едвам доловимо,

искащо да сгрее света,

малко топлина да дарява,

в опит да разтопи леда.

Рисува си игриво в нощта,

образи прави, радва ума.

Усмивки дарява, топлина,

а краят е вече тъй близо.

С жажда за неуловима светлина,

мрака се спуска с ръцете от горе,

обгръща я в сладка прегръдка,

носещ  я към следващ  живот.