6.03.2015 г., 21:58  

Умиращ пламък

847 0 0

Изправена стои безволна,

от гладки страни изваяна,

самотна стърчи над всички,

осмивана от подли езици.

 

Пламъче едвам доловимо,

искащо да сгрее света,

малко топлина да дарява,

в опит да разтопи леда.

 

Рисува си игриво в нощта,

образи прави, радва ума.

Усмивки дарява, топлина,

а краят е вече тъй близо.

 

С жажда за неуловима светлина,

мрака се спуска с ръцете от горе,

обгръща я в сладка прегръдка,

носещ  я към следващ  живот.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Джимбо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...