Умиращи огньове
Огньовете съблякоха си дрехите,
накъсаха последната си риза,
разхвърлиха измислените трепети -
искрацата - тя гасне полужива.
Настъпи хлад и студ в безчестие,
и тъмнината вледени ме цяла,
сега се влача бедно в полумрака,
за сетен път... съм оцеляла.
Сега е тихо... и смирено,
оглозгано, до кръв стаено,
сега живея нейде във безвремие,
това е моето, не твоето спасение.
Смирена съм, нещастието е цяло,
заело образа си в криво огледало,
оплита ме в дантела от двуличие
и свободата ми е вече ничия.
Огньовете съблякоха си дрехите,
умряха от наивното мълчание,
но днес те кладата създадоха,
за нея аз и ти сме... подаяние.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Силвия Все права защищены
