neznaina (Незнайна)
8 5
25 июн. 2014 г., 22:13  

Умора 

  Поэзия
810 0 6

Понякога ме изморява самотата,

мечтаейки, потънала в сълзи.

И теб те няма вече до вратата,

към теб да тръгна, няма те - боли.

 

Понякога ме изморява тишината,

прегърнала ми детските мечти.

Картините стоят си на стената,

не мърда нищо, всичко тихичко стои.

 

Понякога ме изморява тъмнината,

невинно скрила мойте две очи.

Във тях кристално вижда се тъгата,

по празните ни, пропилени дни.

 

Понякога ме изморява и лъжата,

очернила ме безпощадно в мойте дни.

Това, което много мразя на Земята,

лъжата е - това го запомни.

 

Понякога ме изморява даже и мълвата,

че с друга ти ме замени.

Тогава вече предпочитам клеветата -

от нея няма толкова да ме боли!

© Незнайна Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много силни чувства си вложила !Чете и ти се радвам!Браво!
  • Тъга и болка има в този стих,
    в него твоята душа открих.
    Дигни глава и само напред!!!!
  • Прекрасно! Поздравленя!
  • Красиво е! Изстрадано е!
  • Много искрен и болезнен стих,но след бурята изгрява слънце!Сърдечен поздрав!
  • Всички тези болки могат да се излекуват само с любов.
    Това е внушението след прочита.
Предложения
: ??:??