Умора
Понякога ме изморява самотата,
мечтаейки, потънала в сълзи.
И теб те няма вече до вратата,
към теб да тръгна, няма те - боли.
Понякога ме изморява тишината,
прегърнала ми детските мечти.
Картините стоят си на стената,
не мърда нищо, всичко тихичко стои.
Понякога ме изморява тъмнината,
невинно скрила мойте две очи.
Във тях кристално вижда се тъгата,
по празните ни, пропилени дни.
Понякога ме изморява и лъжата,
очернила ме безпощадно в мойте дни.
Това, което много мразя на Земята,
лъжата е - това го запомни.
Понякога ме изморява даже и мълвата,
че с друга ти ме замени.
Тогава вече предпочитам клеветата -
от нея няма толкова да ме боли!
© Незнайна All rights reserved.
